Валяло е нощес. Зелено . Тихо. Просъница от вятър, дъжд. И студ. По стария родопски път едреят локви. И ручеи вода от тях кървят.
пътепис от края на зимата -> Съдържание
Валяло е нощес. Зелено . Тихо. Просъница от вятър, дъжд. И студ. По стария родопски път едреят локви. И ручеи вода от тях кървят. Като в строшено огледало аз виждам късчето небе. А зимната пътека гърчи тяло… В зелено, мокро пролетно лице потъва нощната дъбрава. И бряг, и брод е моето сърце…
Как лъха от отиващата зима. На ледени капчуци. И лица. Помилвани от спрялото и време, ще издължат ли думите дълга… Или ще паднат в тишината на придошлия хорски мрак. А пролетният дързък вятър ще блъсне листите. В снега…
Тогава ще забравим пътя, по който младата вода като в строшено огледало разделяше от нас света. И аз и ти ще сме безлики- пред късчета само небе. И бряг,и брод надолу по върбите ще търси нашето дете… .....
Скован от студ, белее хоризонтът. А старият родопски път мълчи. Но, още жив, пресича синевата. От моите до твоите очи…