шТъркел -> Произведения -> Проза -> В УХАНИЕТО НА НОЩТА

Начало Правила

Произведения Дневници Галерия Търсене Потребители Календар

Здравейте ( Вход | Регистрация )

шТъркел > Произведения > Проза > В УХАНИЕТО НА НОЩТА

lat / кир :: Кирилица

Навигация

·Произведения/начало

Категории

Други произведения (4131)
Еротика (258)
История (15)
Любовна лирика (1783)
Поезия (4566)
Преводи (198)
Приказки (107)
Проза (345)
Произведения за деца (119)
Произведения на чужд език (122)
Разкази (547)
Фантастика (72)
Хайку (234)
Хумор и сатира (452)

Забележка

Всички нови произведения са в режим на одобрение. Моля имайте малко търпение, преди да видите произведенията си на бял свят.

Най-активни

geromir (271 Произведения)

victo (233 Произведения)

passion (226 Произведения)

Питагор (220 Произведения)

Киаксар (210 Произведения)

парнарев (201 Произведения)

foreigner (195 Произведения)

pin4e (193 Произведения)

imbecile (188 Произведения)

Mila (187 Произведения)

Статистика

Произведения: 12949
Посещения: 1944979
Категории: 14

1 Потребител(и) разглеждат статиите
(1 Гости и 0 скрити)

0 Потребители:

Произведения -> Проза -> В УХАНИЕТО НА НОЩТА

Няма изображение

Заглавие:	В УХАНИЕТО НА НОЩТА
Публикувано на:	Feb 22, 2010
Автор:	hadjito
Раздел:	Проза
Посещения:	121
Kоментари:	Натиснете тук
Анотация:	По бялата стълба на моята мисъл месецът слиза с крак върху стремето и чака мига на своето тайнство.

Произведения В УХАНИЕТО НА НОЩТА -> Съдържание

В УХАНИЕТО НА НОЩТА

По бялата стълба на моята мисъл месецът слиза с крак върху стремето и чака мига на своето тайнство. А там под листата на тихите нощни дървета, съзирам подвижната сянка на влюбени. Под дълбокия поглед на месеца, тя също бленува за път и за щастие. А месецът спуска звездната люлка към нея. С готовност ще дам аз на нощта образа свой. И ти ще гледаш с изумрудния поглед на далечни звезди, към неговата умозрителна проекция и ще спреш стъписана, пред огромната заключена врата на квантовата нощ. А квазерният блясък, ще ме поглъща цял сред звездна пяна. По зноя на нощта ще се опитваш да се изкачиш до онзи връх заветен на думите, от който, светът изглежда друг. А аз от толкова далече, ще търся нежността ти в устните останали без дъх, от взиране в безкрая на нещата. Дори в нощта, без слънце, пред вратата ти ще зрее пак плодът на поетическия нар. От неговия дъх неуловима ставаш, като движение на северно сияние.
А месецът, дочакал своя миг на тайнство, ще е приятелят, до рамото ти мълчаливо крачещ, в диханието на нощта.

Олекотена версия на форума (без картинки)

Време: 09.09.2010 - 15:58