IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


Collapse

Забележка


Всички нови произведения са в режим на одобрение. Моля имайте малко търпение, преди да видите произведенията си на бял свят.


Collapse

Най-активни


geromir (271 Произведения)

victo (233 Произведения)

passion (226 Произведения)

Питагор (220 Произведения)

Киаксар (210 Произведения)

парнарев (201 Произведения)

foreigner (195 Произведения)

pin4e (193 Произведения)

imbecile (188 Произведения)

Mila (187 Произведения)



Collapse

Статистика


 Произведения: 12949
 Посещения: 1944991
 Категории: 14

1 Потребител(и) разглеждат статиите
(1 Гости и 0 скрити)
0 Потребители:

Принтиране 

Произведения Произведения -> Други произведения -> МЪЛЧАНИЕТО НА ВЪРХА

Няма изображение
Заглавие: МЪЛЧАНИЕТО НА ВЪРХА
Публикувано на: Feb 27, 2010
Автор: hadjito
Раздел: Други произведения
Посещения: 68
Kоментари: Натиснете тук
Анотация:      Обичам да слушам мълчанието на върха. И докато го наблюдавам проследявам с поглед и мисъл как красотата слиза по стръмните му склонове.

Произведения МЪЛЧАНИЕТО НА ВЪРХА -> Съдържание

МЪЛЧАНИЕТО НА ВЪРХА

     Обичам да слушам мълчанието на върха. И докато го наблюдавам проследявам с поглед и мисъл как красотата слиза по стръмните му склонове. Като поток изтича тя от извора небесен над него. Върхът – ориентир на времето в многопластовия релеф на земята. А облакът над него нещо ми говори, но аз езика му не знам, сега започвам да го изучавам. Там горе земното присъствие се разпилява, разтваря се и се размива в синевата. И всичкото, което е, добива свой единен образ. И можеш ли изправен в същността на необозримото необозримото да обозреш?
     Обичам когато върхът като грижовен баща ме вдигне на мощните си рамене и ми позволи да погледна света отвисоко, да почувствам величието на човека, но и нeзначителността му сред всемира и в живота на планетата. Някои казват, че удоволствието било в изкачването. Позволявам си да не се съглася с тях. Удоволствието е да се изправиш на върха окъпан в светлина и всичко земно да лежи в краката ти. Тогава сякаш по-лесно става на душата да се отдели от материалната си обремененост и да полети към достъпните за нея само измерения. Там, горе,  за краткото време през което ще си най-близко до небето, да си друг, единствен и приобщен към тайнството на мирозданието. Върхът, отправна точка в двете противоположности – нагоре и надолу. Те еднакво силно ни привличат и зоват. И ние се люлеем на неспокойното махало на желанието си да поемем ту в едната, ту в другата посока.
     Обичам да усещам присъствието на върха, когато той красноречиво ми говори, дори с мълчанието си.

Олекотена версия на форума (без картинки) Време: 09.09.2010 - 16:06