Обичам да слушам мълчанието на върха. И докато го наблюдавам проследявам с поглед и мисъл как красотата слиза по стръмните му склонове.
МЪЛЧАНИЕТО НА ВЪРХА -> Съдържание
МЪЛЧАНИЕТО НА ВЪРХА
Обичам да слушам мълчанието на върха. И докато го наблюдавам проследявам с поглед и мисъл как красотата слиза по стръмните му склонове. Като поток изтича тя от извора небесен над него. Върхът – ориентир на времето в многопластовия релеф на земята. А облакът над него нещо ми говори, но аз езика му не знам, сега започвам да го изучавам. Там горе земното присъствие се разпилява, разтваря се и се размива в синевата. И всичкото, което е, добива свой единен образ. И можеш ли изправен в същността на необозримото необозримото да обозреш? Обичам когато върхът като грижовен баща ме вдигне на мощните си рамене и ми позволи да погледна света отвисоко, да почувствам величието на човека, но и нeзначителността му сред всемира и в живота на планетата. Някои казват, че удоволствието било в изкачването. Позволявам си да не се съглася с тях. Удоволствието е да се изправиш на върха окъпан в светлина и всичко земно да лежи в краката ти. Тогава сякаш по-лесно става на душата да се отдели от материалната си обремененост и да полети към достъпните за нея само измерения. Там, горе, за краткото време през което ще си най-близко до небето, да си друг, единствен и приобщен към тайнството на мирозданието. Върхът, отправна точка в двете противоположности – нагоре и надолу. Те еднакво силно ни привличат и зоват. И ние се люлеем на неспокойното махало на желанието си да поемем ту в едната, ту в другата посока. Обичам да усещам присъствието на върха, когато той красноречиво ми говори, дори с мълчанието си.