Навигация
Навигация
Забележка
Забележка
Всички нови произведения са в режим на одобрение. Моля имайте малко търпение, преди да видите произведенията си на бял свят.
|
Най-активни
Най-активни
Статистика
Статистика
Произведения: 12949
Посещения: 1944978
Категории: 14
1 Потребител(и) разглеждат статиите
(1 Гости и 0 скрити)
0 Потребители:
|
|
|
 
 Произведения -> Други произведения -> ПОД ЯЛОВАРНИКА
Няма изображение |
|
Заглавие:
|
ПОД ЯЛОВАРНИКА
| |
Публикувано на:
|
Feb 28, 2010
| |
Автор:
|
hadjito
| |
Раздел:
|
Други произведения
| |
Посещения:
|
64
|
|
Kоментари:
|
Натиснете тук 
|
|
Анотация:
|
Връх Яловарника, заел любимата си поза, е вдигнал високо в небесната синева могъщата си снага, загледан в неизследвани посоки, в които властват само ветровете.
|
|
ПОД ЯЛОВАРНИКА -> Съдържание
ПОД ЯЛОВАРНИКА
Връх Яловарника, заел любимата си поза, е вдигнал високо в небесната синева могъщата си снага, загледан в неизследвани посоки, в които властват само ветровете. Резците на многобройните му зъбери са захапали безмилостно белотата на преспите и навяват нерадостни мисли. Пъчи гърди върхът пред фотографа-слънце и с вдъхновение и майсторство извайва ажурната резба на забързаните облаци, която постоянно се мени и удивява с нескончаемото си многообразие. Не са ли те ефирното съновидение на планината, отправено към неизвестни светове? А от подветрената страна на върха, ръбовете на скалите разчесват спластените повесма на студената мъгла, дошла бог знае откъде и защо в изненадания от неочакваната й поява летен ден. Оттук върхът е страховит и непристъпен, но минеш ли по твърдата настилка на ланшния сняг през Кози портал и стигнеш до премката между Яловарника и Зъбът, ще те лъхне топлото течение на юга и измичния наклон на ръба ще те подкани да изкачиш красивия мълчаливец. А горе стигнеш ли, гърдите ти ще се разтворят в своя максимум от свежестта и чистотата на високопланинския въздух, а сетивата ще се изпълнят с възхищението и насладата от красивата гледка, характерна само за труднодостъпните места в природата. А малкото езерце, полегнало в ниското под мен на слънчевия припек, пие ненаситно от силата на близкия гледчер и хванало в студената си бистра вода златната риба на слънцето, намига закачливо със синьото си око, и се забавлява да рисува портрета на великия връх върху тъмносинята хартия на водата си. А тишината, приседнала до мен, на камъка, ме учи на поезия.
|
|
