В мустака на опашката отглеждам си момче а паячето, мръсното, пак черга си тъче. Отпивам от мастилото, изритвам го с любов а то се хили, гнусното, животът му бил нов.
В хладилника на печката оставям пак следа и никой не ме вижда че и седнала, стоя. Излизам пак, с вретеното навила си косите и пак по мен заглеждат се на този град момците.
Посърнала, повехнала и морна от мечти, изобщо не се питам къде остана ти, защото онзи, дългия любовен маратон изминах го, прегърнала консерва с риба тон.
Какъв ли мръсен номер да измисля да ти свия... в леглото всяка вечер ще мирише на скумрия! И много ми се иска след толкоз време вече извън полето зримо за мен да си, човече.
Не се прави на миличка и работлива мравка, а запомни завинаги коя е Незабравка!