Лято е. Сенокос. Оставили сме вилите и сме седнали в сянката на дивата круша на синура. Някаква птица запя над главите ни в гъстия листак на дървото.
БОГАТСТВО И ЦВЕТЯ -> Съдържание
БОГАТСТВО И ЦВЕТЯ
Лято е. Сенокос. Оставили сме вилите и сме седнали в сянката на дивата круша на синура. Някаква птица запя над главите ни в гъстия листак на дървото. Дядо Пейо поглежда закачливо към младия мъж до него и му казва: - Ти, синко, защо си дошъл тук да се трепеш в тази горещина? Младият човек не бърза да отговори. Вади от чантата шише с вода, отпива едра глътка и като избърсва с опакото на ръката си устни с широк замах, отсича също закачливо: - Трябват ми пари, дядо Пейо. Искам да понатрупам, да стана богат, Старецът клати глава многозначително и загледан в неокосената част на ливадата, мисли за нещо свое си. - А ти на твоите години, защо си дошъл да се трепеш с тази пуста работа? - Моето е друго. Като казваш, че искаш богатство, гледам цветята в ливадата и разсъждавам. Вижте ги колко са много. - Че какво общо имат цветята с богатството? - намесих се и аз в разговора. - Имат, имат отвръща дядо Пейо. Богатството придобито по добродетелен път - мисля си аз - рядко се среща. Такова богатство прилича на тези безброй разцъфнали цветя в ливадата. Придобитото богатство по заслуги прилича на цветя засети в леха. А придобитото богатство с власт, сравнявам с цветя отрязани и натопени във ваза. Отделени от корена, те са обречени на бързо увяхване. - Интересно сравнение! - възкликна младият мъж. - Откъде пък ти идват тези мисли в главата? - Ами те са отговорът на въпроса ти, защо идвам тук да работя на моите години. Идвам, за да ми идват такива мисли в главата. А ти, защо идваш? -погледна към мен дядо Пейо. - Аз пък идвам, за да чуя всичко това и да го опиша в един разказ -отвърнах. Така се роди този къс разказ за богатството и цветята.