Навигация
Навигация
Забележка
Забележка
Всички нови произведения са в режим на одобрение. Моля имайте малко търпение, преди да видите произведенията си на бял свят.
|
Най-активни
Най-активни
Статистика
Статистика
Произведения: 12949
Посещения: 1945000
Категории: 14
1 Потребител(и) разглеждат статиите
(1 Гости и 0 скрити)
0 Потребители:
|
|
|
 
 Произведения -> Други произведения -> РИКО
Няма изображение |
|
Заглавие:
|
РИКО
| |
Публикувано на:
|
Mar 6, 2010
| |
Автор:
|
hadjito
| |
Раздел:
|
Други произведения
| |
Посещения:
|
54
|
|
Kоментари:
|
Натиснете тук 
|
|
Анотация:
|
Сив и студен зимен ден е. Нещо типично за началото на месец януари. Снегът проскърцва под тежките ни стъпки. Правим със сина ми Петър задължителната разходка по Къпинчо.
|
|
РИКО -> Съдържание
РИКО
Сив и студен зимен ден е. Нещо типично за началото на месец януари. Снегът проскърцва под тежките ни стъпки. Правим със сина ми Петър задължителната разходка по Къпинчо. Мъртва тишина е паднала над заспалата дълбок зимен сън земя. Ни шум, ни звук, дори писък на птица не се чува. В магията на тази бяла тишина, крайпътните дървета стърчат, обгърнати в мълчанието на природата. Сега те са облекли официалните си черни фракове, по случай януарските празници.
Изведнъж една жълтеникава космата топка са търкулна в краката ни от близката пряспа и заподскача пред нас. Беше Рико, едно от кучетата на Иван Ненов, подвизаващо се в туристическия дом. При други обстоятелства се бях възхищавал на белотата на дългата му козина, но сега на фона на неповторимата белота на снега, изглеждаше като едно мръсно, жълтеникаво петно, върху бялата дреха на зимата. Очите му, два живи въглена, блестяха, гледайки ни с необяснима радостна възбуда. Кученцето бръчкаше черна муцунка докато ни душеше и въртеше въодушевено опашка, с която като с метла, метеше снега пред стъпките ни.
- За какво толкова ни се радваш? – погалих го по главата аз и то прилегна покорно в снега.
Вероятно се радваше на срещата с живот в това абсолютно мъртвило наоколо. Има хора, които всеки ден докато се разхождаха му носеха храна от града. Вероятно и в него, както в компютъра ми е вложена програмната опция „по подразбиране”. Навярно „човек” за него означаваше „храна”. А може би инстинктивно в него е заложено да вижда първо доброто в човека, преди да изпита на гърба си другата му същност. „Колко хубаво е, че доброто по презумпция върви пред злото” – си помислих в този миг. После мисълта ми зави бързо в друга посока: „Човешката съдба не е кой знае колко по -различна от кучешката. И ние сме принудени да се радваме на дребните радости и удоволствия от живота. И ние като кученцето се радваме щом сме здрави и нахранени. И ние чакаме животът да ни подхвърли оглозгано кокалче от пищната трапеза на богатите. И ние реагираме по адекватен начин на опцията „по подразбиране”, но най-често оставаме излъгани. И е много, много тъжно, човек да има кучешка съдба.”
Но зимата за тези неща не иска да знае, доволна е от радостта на жълтеникавата топка в краката ни, на бодрия й лай. Доволна е и снегът весело проскърцва под стъпките ни, в унисон с Риковата радост.
|
|
