шТъркел -> Произведения -> Поезия -> граница

Начало Правила

Произведения Дневници Галерия Търсене Потребители Календар

Здравейте ( Вход | Регистрация )

шТъркел > Произведения > Поезия > граница

lat / кир :: Кирилица

Навигация

·Произведения/начало

Категории

Други произведения (4131)
Еротика (258)
История (15)
Любовна лирика (1783)
Поезия (4566)
Преводи (198)
Приказки (107)
Проза (345)
Произведения за деца (119)
Произведения на чужд език (122)
Разкази (547)
Фантастика (72)
Хайку (234)
Хумор и сатира (452)

Забележка

Всички нови произведения са в режим на одобрение. Моля имайте малко търпение, преди да видите произведенията си на бял свят.

Най-активни

geromir (271 Произведения)

victo (233 Произведения)

passion (226 Произведения)

Питагор (220 Произведения)

Киаксар (210 Произведения)

парнарев (201 Произведения)

foreigner (195 Произведения)

pin4e (193 Произведения)

imbecile (188 Произведения)

Mila (187 Произведения)

Статистика

Произведения: 12949
Посещения: 1944964
Категории: 14

1 Потребител(и) разглеждат статиите
(1 Гости и 0 скрити)

0 Потребители:

Произведения -> Поезия -> граница

Няма изображение

Заглавие:	граница
Публикувано на:	Mar 6, 2010
Автор:	парнарев
Раздел:	Поезия
Посещения:	64
Kоментари:	Натиснете тук
Анотация:	по Димитър Калев Там, където вятърът прелива есенни въздишки от морето, а реката в лед заспива… (Или се пробуждам от детето.) Някога написаните думи в пожълтелите листа се свиват. Стъпя ли, ще хлътна в чужда вечер… (после ще събирам дири).

Произведения граница -> Съдържание

по Димитър Калев

Там, където вятърът прелива
есенни въздишки от морето,
а реката в лед заспива…
(Или се пробуждам от детето.)
Някога написаните думи
в пожълтелите листа се свиват.
Стъпя ли, ще хлътна в чужда вечер…
(после ще събирам дири).
От браздата пътят е замесен.
Там лекува раните си нощем.
Двете звездни мечки се надвесват.
И потъват в стъпки. Или нощви…

Там, където вятърът прелива
в есенни въздишки по морето,
А сънят е дъното на кораб.
Между две скали. И вечер.
Някога написаните песни
в делничната пяна се размиват,
слепили в гръкляните на хора
дните от една година.
Всъщност, двете звездни мечки
ближат дневната хралупа.
В мен меда е още черен.
С трън от жилото на пътя…

П.С.
Съмва се.И тихо над Марица
вятърът разплита по върбите
нощната коса на тишината
(там, където римите се скитат…)
А нататък, след обратен кадър,
(сутрин есента е в синьо)
думите са листопад, от който
хлътвам. В делничната диря…

Олекотена версия на форума (без картинки)

Време: 09.09.2010 - 15:47