Лято

Листата на дърветата мълчаха
и сенките лежаха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.


****


Надпис

Всички, паднали за свободата
дето и да е, са на ши братя -
пак по кръв, но само че пролята.



****


Ручей

Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда се наведох -
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагьосан
в ручея, във бързата вода
и вълните мигом го понесоха
   надолу - кой го знай къде...