Чакайте, че откакто се запознах на живо с Майкъл Пейлин, още не знам на кой свят се намирам. Страхотен човек! Подарих му "Песента на дърваря" на български и дори му я изпях. Освен това, като ходил в Хималаите, посетил астрологичния център на Далай Лама и там му направили карта, според която в предишния си живот бил слон. А след като гледахме епизодите от "Хималая", моя човек намери на пода в киното сребърно слонче! Така, че го подарих на Майкъл и той много се изкефи.
Боже, вече двама Пайтъни са ме целували! Ако върви така, нищо чудно някога да се сбъдне и детската ми мечта да се оженя за Ерик Айдъл  !
Другото, с което мога да се похваля, е, че се запознах с монтажиста на Зигфрид - Ерве, който се оказа монтажист и на "Невероятната съдба на Амели Пулен" и още куп готини френски филми. Скъсах го от черпене по този случай.
А сега малко за филмите:
"Карамазови" на Петр Зеленка ме вкара в съвсем очаквания възторг. "Съмърс таун" на Шейн Медоус също изключително ми хареса.
Също много ми хареса и словашкият "Музика" на Юрай Нвота. Напомня по стил едновремешните чешки комедии, завъртени около малкия човек, с абсурден привкус. Другата приятна изненада е "Кумбия Кайера" на Рене Виляреал. След куп естетски напъни и мрачни безнадеждности да гледаш една простичка любовна история, разказана обаче по твърде оригинален начин, с много цветове, с много хубава музика и с доста нетрадиционен хепиенд действа невероятно ободряващо! Толкова, че си изрових бродираните шарени кецове (с подобни ходи и главната героиня) и днес ще си ги обуя, пък каквото ще да става.
В никакъв случай обаче недейте да гледате "Жена на мечтите" (The Woman Of Ahhs), режисиран от човек с палавкото име Бенджамен Пакет. Тоя филм не само е безапелационният претендент за "Златната тупалка" тази година, ами и с гръм и трясък се натресе в първата петорка на най-тъпите филми, които съм гледала през живота си, а аз много тъпи филми съм гледала в тоя живот. "Хартиеният войник" е напънат, претенциозен, маниакален, ако щете, но все пак е киноизкуство. А това тук си е единият гол напън, който е ясно какво е произвел.
Хайде все пак да завърша с нещо хубаво. На 17-ти в Пловдив, в клуб "Петното", ще свири Зигфрид заедно с Кюс (бийт бокс) и Сталк (саксофон). Това в никакъв случай не е за изпускане.

Ами, от снощи се почна. Тая година се очертава твърде емоционален фест за мен, защото утре идва Майкъл Пейлин от Монти Пайтън  , Зигфрид вече дойде  , чакаме "Баба Зула"  , пак ще идва Вим Вендерс ...
И така, какво мина през мен:

Силно препоръчвам "Стаята на огледалата", документален филм за Джими Хендрикс. Ясно защо, ама и като кино е много добро.
"Sounds Like a Teen Spirit" - да, пълнометражна документалка е, но не за Кобейн, а за детския конкурс на "Евровизия". Оказа се, че имало и такъв. А филмчето е много приятна изненада - най-вече с това, че успява да бъде много смешно и иронично, без да се гаври с децата - участници. Няма да сбъркате, ако го гледате.
"Валс с Башир" - изключително силна пълнометражна анимация с комиксов рисунък и страхотна музика. Предупреждавам обаче, че завършва с документални кадри от клането в Сабра и Шатила, след които ревах половин час.
Много силна програма от бившите югославски републики. "Сняг"на Айда Бегич няма да хареса на тези, които си падат по динамичното действие - там всичко е във финия детайл. Малко прекалено дълъг ми дойде, но е хубав. Хърватският "Ничий син" на Арсен Антон Остоич ми подейства като юмрук в лицето. "Сълзи за продан" (оригиналното му заглавие е много по-хубаво - "Чарлстон за Огненка", Огненка е името на едната от героините) е най-скъпият сръбски филм, правен някога, с продуцент Люк Бесон. Мен обещания за зрелищност и спецефекти, с каквито наистина е пълен, трудно биха ме примамили в салона, но филмът ми хареса, факт! Най-малкото с това, че бих приветствала всякакво усилие трагичен момент от националната история да се третира в комичен план. Доколкото разбрах, критиката е попиляла тоя филм. Което за мен е само поредното доказателство, че на критиците толкова им разбират тиквите. Просто им е гръмнал кантонерката с чекмедженцата и са се чудели къде да го набутат, това е.
И личният ми фаворит - "Турнето" на Горан Маркович. Отново комедия, разиграваща се на трагичен фон. Абе просто го гледайте. Освен това, покрай тоя филм вече мога да се фукам, че съм превела текста на "Кукавицааааа" от српски!
От руските - Шахназаров както винаги поддържа добро ниво и в "Изчезналата империя". "Райски птици" на Роман Балаян обаче е пълна скръб. Като креватна живопис ми е тоя филм - едно такова хем плоско, хем "красотно". Безспорната здрава тупалка обаче е "Хартиеният войник" на Алексей Герман - син. Не си губете два часа безценно време от живота по тоя глупав начин. Туй момче продължава упорито да прави киното на татко си, ама още по-зле.
"Братята Витман" на Янош Сас. Явно имам проблем с този режисьор. Не мога да му отрека кинематографичното майсторство, ама във филмите си задълбава в една такава пустота и мрачна безнадеждност, че ми влиза много зле. Добро е като кино, ама е гадно, това е положението.
И още - всичко на Джим Джармуш да се гледа! (много ми е любим, трудно ми е да кажа кой ми е любимият филм от неговите, но май е "Нощ над света" с онова парче на Том Уейтс. Тая банда безобразници - Джармуш, Том Уейтс, Роберто Бенини, Джон Лури, ми е много на сърце!)
Всичко на Зигфрид да се гледа!
А сега се осмелявам да препоръчам "на зелено" и няколко филма, които не съм гледала, но са на режисьори, които следя и обичам и досега не са ме разочаровали:
"Карамазови" на Петр Зеленка (аз за Зеленка съм готова да се оженя незабавно и без колебание!)
"Ахил и костенурката" на Такеши Китано
"О`Хортен" на Бент Хамер
"Съмърс таун" на Шейн Медоус
"Три маймуни" на Нури Билге Джейлан
"Тримата мъдреци" на Мика Каурисмаки (повече обичам брат му Аки, ама и Миката не е за изхвърляне)
Също мисля, че си струва да се гледа "Дресьорът на бръмбари" - документален филм за аниматора Ладислас Стариевич, който отскоро много ми е легнал на сърце.
Приятно гледане, аз отивам да пия бира със Зигфрид 

Аз много хойкам, но досега така и не се беше случвало да си посрещна рождения ден в странство. Но след последното ходене до Истанбул, с което всъщност отпразнувахме рождения ден на Оркът и нашата с него годишнина, още тогава решихме да повторим мероприятието и за моя. Така, че пратихме Пънки за три дни на гости на едни наши приятели, които също си гледат зайче, и без много да му мислим, отпрашихме - то многото мислене е вредно  .
Обикновено моите рождени дни са многолюдни. За пръв път празнувах от една страна, само с любимия, от друга - с целия свят.
Беше just a perfect day for animals in the zoo, както се пее в една моя любима песен. Със слънчево време. С ухилените лица на хората от хостела, които ни помнеха. С влизането в Синята джамия и с разходката наоколо. С купуването на подаръка - широки шалвари с ниско дъно в абсолютно немислима разцветка. С разходката по море до друг континент - сиреч, возене с корабче градски транспорт до азиатската част на града, където изпихме по един ябълков чай в един любим магазин за книги и музикални инструменти и здравата се позабавлявахме с разглеждането на отделите за класика и фантастика:

Dostoyevski - Budala
Dickens - Zor Zamanler
Gorki - Zulum

Оттам се върнахме в европейската част, но не с какво да е корабче, а с корабчето "Баръш Манчо", на което планирахме да се качим още миналия път. Баръш Манчо е един много уважаван от нас турски рокаджия, за съжаление вече покойник, когото хората мой набор и нагоре може и да помнят от "Златния Орфей". Корабчето е кръстено в негова памет. Ето го самият Баръш:

http://www.youtube.com/watch?v=CimEPXLoPMY&feature=related

Снабдихме се и с музиката на готината турска група Долапдере Биг Генг, които правят потресаващи кавъри на известни парчета:

http://www.youtube.com/watch?v=fcskbMviEwQ

Оттам - след яко злоупотребяване с турски вкуснотии и сладкиши, право в любимото ни клубче в Таксим, където заварихме познатите ни от миналия път музиканти, които също ни помнеха. Пихме, пяхме, целувахме се, черпихме с бири момчетата и накрая нямам спомен как сме се завлекли в хостела 
Та, тази година празнувах хем камерно, хем не съвсем. Ама догодина нали ще давам отговора на вселенския въпрос (феновете на Дъглас Адамс знаят какво имам предвид), пак ще трябва да спретна подобаваща джабола, нема начин.
Между другото, ако някой има път към Истанбул до 6 май, силно му препоръчвам изложбата "Възхвала на сянката" в музея за модерно изкуство, посветена на театъра на сенките и връзките му със съвременното изкуство. Цялата изложба си струва, но най-много се впечатлих от изящните и пълни с много въображение рисунки на гъркинята Кристиана Сулу,  куклената анимация на финландката Катарина Лилквист (направила е адски въздействаща екранизация на "Селският лекар" от Кафка, нещо, което не съм чела, ама сега смятам да го прочета) и особено от куклените анимации на Ладислас Стариевич, правени между 1923 и 1933. Стариевич е руски аниматор, емигрирал във Франция, който е правил куклените си анимации с адски трудоемката техника стоп кадър единствено с помощта на жена си и двете си дъщери, а невероятните си кукли, някои от които са изложени, е правил също сам. В програмата са влезли пет негови филма - много весели и много шантави истории до един.
Ами, това е положението - вече съм на 41 и имам силното подозрение, че 45 за никъде не стигат 

Класическа случка, разиграла се преди няколко години в кръчмата "Сам дойдох" пред очите на мои приятели, празнуващи Трифон Зарезан.
На съседната маса весела компания също празнува Трифон Зарезан. Хвърчат канички вино, ехтят смехове, а в центъра на всичко това е някакъв симпатяга, неоспоримия тамада на компанията. Когато той за пореден път заръчва още няколко кани вино, седящата до него мома, която до този момент не се е включвала в общото веселие, а е седяла на тръни с кисела физиономия, го дърпа за ръкава и проблейва глезено:
- Ама Пешоооо, нали знаеш че днес има и друг празнииииик!
Очевидно момата е актуалното прилежащо гадже на готиния Пешо.
Готиният Пешо се пляска по челото и се поправя:
- Верно, бе! Ами значи още една каничка вино, и... две порции сърчица!

По този почин миналата година на тази дата мезихме виното със свински сърца пане. Сега обаче били изчезнали от пазара, та ще караме на пилешки и пачи. И като казах пачи, се сетих за един друг лаф на Орка на либовна тема. Нещо го бъзиках, че ходел със заек, а той отвърна:
- Ами по-добре със заек, отколкото с кобра или с патка!
Мъдър орк си имам    

Тържествено и с преголяма радост съобщавам, че нашето домакинство нарасна с още един член. Новият мембър е заек, с което зайците надделяха над орките в нашата къща с 2:1  .
Но пък съотношението мъже - жени също вече е 2:1. Тоже красиво  .
Вторият заек след мен и вторият мъж след орка в къщата е малък декоративен клепоушко порода "лъвска глава". На цвят е в много интересен нюанс на сивото с рижав оттенък.
Наблюдавайки два дни нрава му, го именувахме с благозвучното име Пънкар.
Много вода пие сутрин - на мен се е метнал  .
Изказвам огромната си благодарност на veshter, с чието любезно съдействие придобихме това безценно съкровище   

Мое любимо занимание е да забелязвам всевъзможни идиотщини.

Някои наименования на съвсем реално съществуващи хранителни продукти:

Айрян "Агресия"
Сладкиш "Миньорка"
Сладки "Септември с пълнеж"
Бутер бисквити "Светлина - ушички"
Вафли "Орални страсти"
Кисело мляко: "Култура", "Хипноза" и по-известното "Бор-Чвор"
Слънчогледови семки "Вуйчо Ваньо"
Баклава, производство на ЕТ "Ясно небе"
Безалкохолна мастика (!!! Реално съществуваше и я продаваха на бургаската гара. в един момент изчезна, очевидно са спрели производството поради липсата на интерес)

И малко от серията езикови съвпадъци:
Минерална вода "Дамла" в Турция (което ме учуди, тъй като знам, че дази дума за сърдечен удар все пак е турска)
Вафли "Доктор Еби - Ела!" в Унгария

Навлеци, навлеци, навлеци, наглите навлеци
пъплят, налазват, затулват ми цяло небе,
кво са се впили във мен като същи пиявици,
кво са се лепнали, кво са се вкопчили, бе!

Вече ми иде да се закача на бесилката
или поне да се гръмна тържествено аз.
Навлеци идат, ще гепя накрай дековилката
и ще избягам далече, и бързо, и с ряз.

Що ли не ги запердаша със тъмното копие,
стига сте смукали, навлеци, моята кръв!
Ще ми се правят на мене на толкоз разтропани!
Ма кат ме гепи ужасната алена стръв...

Навлеци, навлеци, вечно над мене надвесени,
аре кръгом и бегом, да не ви почна аз -
щото тогава ще стане и страшно, и весело.
Целият земен атлас ще е тесен за вас.

Сега ще ви задам една логическа задачка.

Условие:

Намираме се в интернетски сайт.
В този сайт аз съм редови потребител.
А, В и С също са редови потребители.

Аз открито симпатизирам на А.
Изпитвам неприязън към Б.
Поддържам неутрални вежливи отношения със С.

С открито подкрепя Б.
С е в открит конфликт с А.

В задачата се пита:
За чий хикс С ме занимава персонално с причините си да подкрепя Б и да е в конфликт с А, след като всичко това няма някаква връзка с мен и ни най-малко не ме засяга?

Лично аз не успях да намеря вразумителен отговор.
Надявам се на вас.

С моя човек ужасно обичаме да си водим идиотски диалози.
Всъщност, май не трябва да казвам "човек". Той се изживява като орк. Аз, разбира се, съм заек (и съм се отказала официално от принадлежността си към човешкия род). Чистопробен междувидов разврат  .
Та наскоро си водихме следния диалог:

Аз: Орки, вие сте зайци!
Той: Зайци, вие сте зайци!
Аз: Орки, вие сте зайци!!!
Той: Зайци, вие сте зайци!!!
Аз: А защо тогава като ви погледна, и виждам един голям заек?
Той: Не знаех, че съм огледало!

Направо сме си ходеща абсурдистка пиеса.
Много весело ми стана, та реших да го разкажа и тука 

Това го научих вчера и ми се иска да го споделя и тука, защото ми остави много гадна душевна утайка.
Мои познати поели грижата за дете от детски дом. Детето е вече голямо - на 13 - 14 години, но, обяснимо, е изостанало в развитието си.
Но сега щели да го връщат. Защото...
Защото било много глупаво.
Две седмици не можели да го научат на таблицата за умножение.
Място не можах да си намеря от възмущение.
Да извадиш едно дете от онази ужасна среда, да му дадеш да опита от нормалния живот и накрая да го върнеш в нея заради таблицата за умножение?
Съдбата на едно дете да бъде решавана от таблицата за умножение?!
Аз мога да кажа само едно - майната й на таблицата за умножение. И аз не я знам.
Майната й и на такава "доброта".