Вчера така и не ми стигна търпението да прочета предългото експозе на Геро. Все още не ми е стигнало. Но му метнах втори поглед по диагоналната метода горе-долу до края и видях убягналата ми реплика "Жалко, че нямаш приятел гей".
Имам. И си го казах и в сайта, в темата "Към администрацията".
Но за подробности от личния живот мястото е в личния дневник.
Та, на този мой приятел гей, чието име по обясними причини няма да напиша, преди 8 години в продължение на година и половина му се правех на гадже, за да не го тормозят родители, познати, колегите от групата и прочие.
Бърсала съм му сълзите, когато беше безнадеждно влюбен.
Покрай него имам пределно ясна представа доколко е разпространен скритият хомосексуализъм в България.
После пък си намери сериозен човек, с което, преди да се обвърже окончателно, първо ми го доведе на сгледа.
Имаше ключ от мойта квартира, за да могат да се любят на спокойствие.
После си наеха самостоятелна квартира и направиха "сватба", та кумата бях аз.
Доста сме обикаляли гей заведения, още от най-старото - "Фламинго", после доста често в "Уай нот", "При Кайо", бар "Луна"... Ама като се "взеха", мойте хора станаха домошари, та не съм наобикаляла скоро такова заведение.
Друг мой приятел, с когото се знаем още от 92-та, пък е бисексуален.
Имам още няколко другарчета от левия бряг на реката. И от двата пола.
Сред любимците ми в изкуството също има немалко хомосексуални хора: Греъм Чапман от Монти Пайтън, Педро Алмодовар, Фреди Мъркюри, режисьорът Линдзи Андерсън, поетът Уистън Хю Одън, писателката Туве Янсон - авторката на приказките за муминтролите... Хайде да не продължавам, че са много...
Споделям го тук, защото след всичко това твърдението, че съм убила Фреди Мъркюри ми се видя малко нещо преувеличено 

Знам как изглеждат интригите, сънувала съм ги.
Като бях 3-4 годишна, бабини приятелки дойдоха на гости на баба ми и цяла вечер говореха за "интриги" - тоя плел интриги, онази въртяла интриги... Не знаех какво означава тази дума, но зверски ми се наби в съзнанието.
Същата нощ сънувах някакви много гадни неща - приличаха на велосипедни вериги, но натъпкани в лигави черва, боядисани в някакви убийствено отровни нюанси на зеленото, синкавото и лилавото.
Изсипани в една кофа.
Ама много гадно изглеждаха.
Чудя се дали да не взема да спретна една инсталация със заглавие "Интриги". Трябват ми само една поцинкована кофа, стари скъсани велосипедни вериги, малко черва и бои в гнусни цветове.
Пък после критиците има да се чудят какво е искал да каже авторът и да ръсят тълкувания  

Преди три години в Рим се запалих по една италианска пънк банда от 80те, "СССР - Fedeli alla linea".
Един от най-големите им хитове, "Излекувай ме", неизменно ни докарваше с другарчето ми Кольо до бесен възторг.
Италианските ни приятели недоумяваха защо вечно се кикотим и пеем припева с такъв плам.
Ами, на италиански "Излекувай ме" е Curami...
Вървяхме си с Кольо из Рим и ревяхме с цяло гърло:
Кура ми! Кура ми! Кура ми!
Куууу-рааааа миииии! 

Ето го и парчето:

http://www.youtube.com/watch?v=4WdxyFw6fyg

На булевард "Ботев" в София има едно магазинче - "Оптика Иисус".
Преди време Краси Йорданов го изкоментира по следния начин: "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"
Вчера минавам оттам и какво да видя - от другата страна цъфнал магазин за кожа и текстил, който се казва, ни повече, ни по-малко, "Вашата кожа"!
Очаквам в скоро време там да отворят и магазин за църковни потреби "Верицата ви". 

"2001: Космическа одисея" на Стенли Кубрик.
Има го в торентите, ама друго си е на голям екран. Точно този филм.
Прожекциите са на 11 декември от 19.00 в Одеон, на 13 декември от 20.00 в Дома на киното и на 14 декември от 19.00 в Зала 1 на НДК.
И нали знаете - каквото стори Кубрик, все е хубаво!!! Всякакви възражения се отхвърлят     !

В една от любимите ми книги - "Бърни кълвача" на много любимия ми Том Робинс, той споменаваше "теста с Бийтълс" - това, кой бийтъл харесваш най-много, доста точно те определяло като характер.
Разбира се, че моят любим бийтъл е Джон. Може ли да има съмнение!
Но пък официално неизменно тръбя, че любимият ми е Ринго...

Открай време си мисля, че не бива да си губя времето с гледане на филми, в които главен герой е американският президент, независимо кой.
Но все пак към "W" (на мен много ми харесва да го наричам "Даблю"), игралният филм за Джордж Буш на Оливър Стоун, изпитвах обяснимо любопитство.
Не, не успя да ме грабне този опус за представянето на Буш "с човешко лице".
С изключение на няколко яки визуални гега и едни 5-6 минути в последната третина на филма, епизод със съвещание на висшето щатско ръководство, където се сипят лаф до лафа.
Толкоз мога да кажа за Даблю.
Другият филм, който гледах - китайският"Мечти за Шанхай" на Уан Ксяошуай, ми допадна доста повече. Съвсем приличен филм, макар и доста излишно разтеглен. А и това, че действието се развива през 83-та и главните героини са гимназистки, като ме вкара в една носталгия - Бони М, касетофони,ученическа дискотека, баш пича с впитите гащи и евтините слънчеви очила, който се прави на Траволта на дансинга, ведрина, бригада... Ееех, младост  !

"Choke", заглавието в официалната програма е преведено като "Пунт", екранизация по Чък Паланюк (ох, не ми се влиза в спор за другия вариант на името) на режисьора Кларк Грег.
Приказна екранизация.
Неведоми са пътищата на доброто и любовта, наистина.
Ужасно обичам такива едни необичайни химни на вярата в доброто и в човека.
Анджелика Хюстън, както винаги, е великолепна, но и останалия актьорски състав й партнира достойно. Особено Сам Рокуел и, във второстепенна роля, самият Кларк Грег.

В ясно съзнание, пълна трезвеност и с цялата си отговорност заявявам:
Мадона е много добър режисьор.
Разбира се, в салона ме вкара преди всичко любопитството. Да речем, колко режисура се е предала по полов път (бая, плюс доста ранен Дани Бойл, и още разни там). Само че Мадона добре си е научила уроците, завършила е с отличие и е направила наистина много добър филм.
Стегната и много добре завъртяна история, як диалог, прецизна режисура, превъзходен кастинг, и Юджийн Хъц, Юджийн Хъц, Юджийн Хъц  (когото подозирам в мощно съучастничество).
Освен това, винаги съм уважавала хората, способни на такава самоирония.
"Китарата" на Ейми Редфорд е пък е най-хубавата коледна приказка, която съм гледала от "Кошмарът преди Коледа" насам. Е, някой ще се нацупи, че във филма имало наивност, а някои от изобразителните решения биели на кич. Е, и какво от това? Закъде коледна приказка без подобни неща? А и съм от хората, които са твърдо убедени, че без наивност този свят ще се затрие. Освен това е съвсем ясно, че режисьорката е направила филм за неща, които познава отвътре и които й са в душата. А в изкуството нещо наистина свястно се прави само така.
Харесах този филм и заради още нещо.
Заради сянката зад кадър на Пати Смит, разбира се.

За разнообразие пускам нещо не на тема кино, а по темата, която живо ме занимава в момента - употребата на думите и докарването пред дадена публика.
Случката ми е разказана от Милена Очипалска (o4ipalska)

Известен кюстендилски стар ерген, запален ловджия, си мечтаел да се раздели с ергенлъка. Негов авер по лов имал дъщеря, хубава и умна неомъжена дама, която по това време следвала право. Старият ерген й хвърлил око.
Двамата с бащата на въпросната дама излезли на лов и отстреляли един заек. После отишли у бащата, където заекът бил връчен на съпругата за съответната кулинарна обработка. След това седнали на хапка и пийка на трапезата, на която присъствала и дъщерята. На стария ерген, който изживявал ергенлъка вече като тегоба, много му се искало да направи благоприятно впечатление на не само хубавата, ами и учена мома. Затова си напрегнал мозъка да се сети за някоя по-завъртяна думичка, и когато приключили с гозбата, похвалил готварските умения на домакинята, сиреч проектотъщата, по следния начин:

- Благодаря, лельо Станке! Много ОБЕКТИВЕН заек беше!




Та, предупреждавам, когато тук под някое произведение се изкажа, че е много обективно, не се чудете какво искам да кажа - просто си изказвам положителното субективно мнение.
Или пък се правя на дзен-дзен та пляс