"В класната стая" на Лоран Канте (в оригинал Entres les murs, "Между стените"), носителят на тазгодишната Златна Палма в Кан, е тупалка.
Е, не чак Зла Тупалка, но... тупалка.
Аз по принцип съм си настроена недоверчиво към всякакви награди, но конкретно за Палмите, от едно осем години, след наистина достойната "Танцьорка в мрака" от 2000, там става серия издънки - то не бяха братя Дарден (уфф, че досада), то не беше Майкъл Мур (чийто изобличителен ентусиазъм уважавам, но филмът му като кино беше на равнище творба на иначе готин пичага от втори курс), то не беше Нани Морети (нани, нани...), то не беше Кен Лоуч (тоя неговия вятър над ечемичените ниви и Килиан Мърфи не можа да ме накара да го догледам, пък аз Килиан Мърфи  ...). С Кристиан Мунджиу миналата година, вярно, се отсрамиха, и тъкмо да реша, че нещата са тръгнали пак на добре, и ей на, пак издънка се получи.

"Връзка" на Авдотя Смирнова, между другото, след гледане на голям екран от раздел съвсем прилични мина в раздел определено добри!
Операторското решение е прекрасно, много интересно използване на светлината.
И няколко епизода, които цепят мрака.
Да припомня и за саундтрака 

Breath ("Дихание").
Гледайте го.

Този човек никога няма да престане да ме смайва с начина, по койго разказва иначе съвсем простичките си истории.
Някой упорито дращи по стената.
Някой целува надъхано стъкло.
Някой облича посред зима рокля на череши, пее ужасно фалшиво и гори всичко после.
Някой минава по някакъв мост и прокарва ръка по звънтящите тръбички, окачени на перилата. И това е по-съдържателно от сто кила филми, пробутвани за съдържателни.
Някой изпира нечия бяла риза, пуска я от балкона, прегазва я тежка кола, след което онзи някой я прибира да я изпере, вместо да я запали.
Някакви хора започват радостно да се нацелват със снежни топки.
Накрая два нестройни гласа запяват "Tombe la neige" на чист корейски.
Боже, какъв хубав филм!!!

"Необвързаност" , в оригинал Desengagement, на Амос Гитай.
Помете Wackness просто.
Онова е само менте. Това е зловреден арт напън.
Въпреки, че и двете са фрашкани с добри актьори.
Аз иначе Амос Гитай си го знам, че е шарлатанин, де.

The Wackness, в български превод Щуро, режисьор Джонатан Ливайн.
Бахти усмъртителното менте.
Хора, не се минавайте. Засега твърдо държи лидерството за "Златната тупалка", искрено се надявам, че няма да има и по-зле.
Ако има, Овреме ще изпищя.

Възторзите са следните:

"Това е Англия" - режисьор Шейн Медоус (олеле, спасете ме, пак се влюбих!)
"Кечистът" - режисьор Дарън Аронофски (е, с него се обичаме по-отдавна)
"Страх(ове) от мрака" - графична анимация 6 в 1, рядко интересно нещо, особено последната част! (Ричард Макгуайър, ако не бъркам)
Освен това съвсем неочаквано дори за себе си взех, че харесах тийн филм. Скроен по изискванията на жанра отвсякъде.
Филмът е руски, "Шега" ("Розыгрыш"  в оригинал.)
Освен, че е грамотно кино, тука има още два плюса:
послание, което ми се вижда твърде правилно и
Noize MC, който, общо взето, играе нещо като себе си и изпълнява собствените си парчета. Ей такива ги пише тоя младеж:

Лето в столице

Лето в столице, асфальт раскаленный от зноя дымится,
в вагоне метро на меня глядят жарой изнуренные лица.
Ночами не спится, от комариных укусов не скрыться,
и сколько бы ты те выпил воды, тебе все равно не напиться.
В этой железобетонной пустыне так мало радужных красок:
на небе опять дымовая завеса, горят торфяные запасы.
До отказа заполнены грязные пляжи, все ищут прохлады.
Продавщица снова разводит руками,
в ларьке нет холодного пива,
беру то, что есть - руку не жжет, ну да и ладно, терпимо.
Кто-то на Ибице, кто-то в Анталии, кто-то в Ницце -
все за границей, а мне остается лето в столице.

Лето в столице медленно сходит на нет.
Лето в столице, тяжелое, как пистолет.
В кармане пара монет, мятый штакет, плюс сигарета.
За что ты не любишь меня, жаркое солнце столичного лета?

Миллионы машин трут резину шин по разные стороны белой межи,
газами выхлопа легкие мне забивая - ну, хоть не дыши!
В этой бутылке был раньше тоник и джин, а теперь - только дым -
я наверно умру молодым.
В плейере медленно плавится пленка любимой кассеты.
Откуда температуры такие в средней полосе - то?
Где же вы, грибные дожди? Где же вы, майские грозы?
К черту все ваши метеосводки - я не верю прогнозам!
Дыханье горячее этого города и сушняк,
я медленно тлею, как сигареты табак,
летнее солнце, за что ты меня не любишь так?

Лето в столице медленно сходит на нет.
Лето в столице, тяжелое, как пистолет.
В кармане пара монет, мятый штакет, плюс сигарета.
За что ты не любишь меня, жаркое солнце столичного лета?


Уфф, пак се влюбих.  Ма съм лесна  !

Обичам да вляза в салона без особени очаквания и да изляза приятно изненадана. Така се получи с филма "Хиляда години молитви" на режисьора Уейн Уан. Влязох от любопитство - филмът върви в раздел "Американско независимо кино", а като оригинални езици бяха обявени китайски и фарси.
Оказа се чудесен "малък" филм, колкото смешен, толкова и затрогващ.
В програмата има още един филм на същия режисьор - "Принцесата от Небраска", ще му обърна внимание.
"Свято сърце" не се оказа разочарование, макар и определено да беше по-слаб от другия филм на Йозпетек. Май започвам да развивам специално пристрастие към турски режисьори, работещи в чужбина (след влюбването ми във Фатих Акин). Две неща във филмите на този режисьор ми направиха особено силно впечатление - удивително изразителните лица, с които са изпълнени, и прекрасната музика и начинът, по който той работи с нея.
И сега: строй се! Преброй се! "Be Kind Rewind" (което съвсем адекватно се превежда като "Върни назад, ако обичаш") е последният филм на Мишел Гондри! Повтарям, на Мишел Гондри! Марш всички на кино, че ще пиша неизвинени отсъствия 

"Saturno Contro" ( заглавие, погрешно преведено в програмата на Киномания "Срещу Сатурн") е много хубав филм.
Верният превод на заглавието е "Сатурн в опозиция" - термин от хороскопите.
Италиански филм с турски режисьор - Ферзан Озпетек - който се оказа с доста филми зад гърба си и просто ме хваща срам, че досега не ми е попадало нищо негово.
Фина режисура, чудесен диалог (той е и съсценарист), красив саундтрак, целият екип актьори е невероятен, но особено се впечатлих от Сера Йълмаз, Изабела Ферари и Лунета Савино.
Има още две прожекции в София - на 11-ти, от 20.45 в Дома на киното и на 13-ти, от 19.30 в Евро Синема.
В програмата е включен и друг, по-ранен филм на Озпетек - "Свято сърце". Твърдо възнамерявам да го гледам.

Още докато си разпределяхме филмите за превод, естествено, си заплюх "Вики Кристина Барселона". И в събота срещу неделя към 23 ч. през нощта най-после му дойде редът и на него.
Приготвих се да работя с кеф.
Отворих си бутилка хубаво испанско вино.
След което си отворих и файла със скрипта.
Но като почнах да чета репликите, нещо взе сериозно да ме съмнясва.
Той Уди Алън, вярно, е способен на какво ли не, но някакси не ми се вярваше, че е способен точно пък на това.
И тогава погледнах заглавието най- отгоре на страничката.
Божичко.
Японска анимация.
Блещя се и не вярвам на очите си. Зипнатият файл със заглавие "Vicky Cristina Barcelona" съдържа диалога на пълнометражна японска анимация.
Почнах да се кискам. То какво ли ми оставаше.
Всъщност, оставаше ми да извадя фонограмата на филма - за видеоматериал се наложи да теглят пиратско копие от нета, официален не ни пратиха.
Пускам си пиратското копие и щом чувам текста зад кадър, подскачам.
Бога ми, всички в това копие говореха на нещо като испански!
Е, какво ми оставаше, освен да се изсмея и аз на развален испански, да си изпия хубавото испанско вино и да си легна с надеждата, че утрото ще измъдри нещо, нали уж било по-мъдро от вечерта.
На сутринта извикахме аварийно Боби, преводачка от испански. Още щом чу първите реплики, тя заяви, че не може да превежда, защото филмът просто е на друг език.
На каталонски.
Иначе логично, де.
Обаче и инспектор Стрезов не би могъл да ни помогне.
Обърнахме се на детективи и почнахме да ръчкаме из нета с надеждата да открием субтитри, пък макар и калпави, на някакъв не толкоз странен език. В един момент намираме файл със съответното заглавие за субтитри на сръбски. Викаме ура и да жувей (аз чета и превеждам сръбски доста прилично, макар и иначе да го проговарям чак на третата ракия). Но бяхме подранили. Оказаха се субтитри за някакво злокобно порно.
Намираме файл за испански субтитри. Същата работа.
На немски. Порното този път беше немско.
И край, толкоз, нищо, nada.
Трябваше да се спасява прожекцията, и се наложи да лая на микрофон, нямаше друг начин. Преводът излезе симулантен, както става на прима виста и с толкова плътно говорене и забързан диалог. Ама, не го оплесках чак толкова, колкото можеше.
След което изпих 6 водки една след друга.
И все пак, гледайте филма. Днес най-сетне са обещали да ми дадат оригиналния диалогов лист. Субтитри ще има, но няма да танцувам 

Три филма, за които няма нужда да обяснявам защо си струва да се гледат:
Документалния "Да бъдеш Мик Джагър"
"Изгори сред прочитане", режисьори Джоуел и Итън Коен (за него вече е ставало дума в сайта)
"Вики Кристина Барселона", режисьор Уди Алън.

Италианският "Брат ми е единствено дете" се оказа съвсем приличен, макар и доста разтеглен.

Хора, имам една добра и една лоша новина.
Почвам с лошата:
част от руските филми, за които пиша тук, няма да ги дават в София, а само в Бургас - и то точно тези, които най-много ми харесаха! Още не знам на кои дати, като разбера, ще ги пусна.
Добрата е, че "Ирония на съдбата - продължение" се оказа добро!
Подходих с голямо подозрение към този филм. Още не съм гледала "Нощна стража", та не знаех какво да очаквам от Бекмамбетов като режисьор. Обаче много ме израдва. Толкова, че ме накара да преглътна неща, които принципно ме дразнят - здраво нахоливудена визия, product placement, актриса, която не става за друго, освен да краси пейзажа.
Да, това не е Елдар Рязанов, но не се и опитва да бъде. Чисто и просто е добра комедия. Доста над ниво "пуканки".
Точно обратното е "Кодът на апокалипсиса". Тоз йекшъъън не струва дори и пуканките, които сте си купили, за да влезете в киносалона. Изяжте си ги навън. Макар че и на него се посмях. Например, когато спасителката на света (хубава мадама, наистина) хукна да го спасява по жартиери и с патлак в ръка.
"Ние от бъдещето". Е, и такова нещо не бях гледала - тийн филм за Втората световна. Ми, гледах.
"Връзка". Съвсем приличен филм. Чудесен саундтрак. И как няма да е чудесен, като е от Борис Гребеншчиков.
"Най-хубавото време на годината", режисьор Светлана Проскурина. Много добро. Рядко се случва за един най-тривиален любовен триъгълник да се разкаже по толкова интересен начин, и история, от която става материал за махленски клюки, да е поднесена с такъв финес. Понякога дори на границата с претенцията, но все пак от добрата й страна.
И тъкмо възнамерявах да го обявя за личен фаворит от тази партида, когато гледах...
"Плюс един". Ей това е "моят" филм! С втория си филм, пак романтична комедия, Оксана Бичкова окончателно ме убеди, че е от наште. А кои са наште, може да се ориентирате по следните две реплики на главния герой:
"Нищо на света не бива да се взема насериозно! Вредно е за здравето!"
"Ще се правим на идиоти даже тогава, когато другите идиоти ги е страх да се правят на идиоти".
Освен това, в саундтрака има музика на друг мой много любим човек, Зигфрид!
Ммм, Джетро Скинър няма ли да го поканят на София Филм Фест  ?