На море сме с компания. Най-младият член на компанията е четиригодишната Рада.
Един ден отиваме на плаж на устието на Велека. Там, както обикновено, бушуват яростни вълни - не вълни, ами цели цунамита. Реват, блъскат се, хвърчи пяна във въздуха...
Рада сочи с пръстче и ни осведомява:
- Много пИЯна излиза от морето!
Това, естествено, предизвиква взрив от смях .
Рада, доволна от ефекта, неочаквано продължава мисълта си (или по-скоро нашата мисъл...):
- Тука някой е разлял мнооого бира!

Синът на един приятел - по време на случката на около пет-шест години - още от малък е ясно, че ще става художник. Дай му на него бои, четки, пастели, моливи, шарки. Чуден усет към цвета и необуздано въображение - и боички, разхвърляни навсякъде, разбира се.
Майка му - една такава пределно разумна майка - му върви по петите и му натяква:
- Прибери си боите! Подреди си моливите! И играчките си подреди! И да си сгънеш дрехите! И... и... и...
- Уф бе, мамо, ама много си досадна - не издържа накрая момченцето.
- Ами няма начин, мой човек - отвръща майката. - Такъв е животът.
Малкият се обръща, поглежда втренчено майка си в очите и накрая решително заявява:
- Не е вярно! Много си е хубав даже живота!!!

Предлагам на вашето внимание своя превод на епохалното парче "Песня про зайцев" от филма "Диамантената ръка". Но първо нека ви припомня оригинала:

В темносинем лесу, где трепещут осины,
где с дубов-колдунов опадает листва,
на полянке траву зайцы в полночь косили
и при этом напевали странные слова:

А нам все равно! А нам все равно!
Пусть боимся мы волка и совы,
дело есть у нас - в самый жуткий час
мы волшебную косим трын-траву!

А дубы-колдуны что-то шепчут в тумане,
у поганых болот чьи-то тени встают...
Косят зайцы траву, трын-траву на поляне
и от страха все быстрее песенку поют.

А нам все равно! А нам все равно!
Твердо верим мы в древнюю молву:
храбрым станет тот, кто три раза в год
в самый жуткий час косит трын-траву!

А нам все равно! А нам все равно!
Станем мы храбрей и отважней льва!
Устоим хоть раз в самый жуткий час!
Все напасти нам будут трын-трава!


А ето го и превода:

ПЕСЕН ЗА ЗАЙЦИТЕ

В тъмносиния лес, де трептят трепетлики,
от вълшебника-дъб дето капят листа,
на полянка трева зайци нощем косяха
със една такава странна песен на уста:

Все ни е едно! Все ни е едно!
И макар от вълка да се боим,
ей ни всички нас, в тоз злокобен час
тук вълшебна трева косим, косим!

А вълшебникът-дъб нещо шепне в мъглата,
сенки някакви бдят край вонящи блата.
Ала зайците там все косят си тревата
и от страх те все по-бързо пеят песента.

Все ни е едно! Все ни е едно!
Твърдо вярваме в древната мълва:
ставаш пръв юнак, щом косиш сред мрак
в най-злокобен час таз ми ти трева!

Все ни е едно! Все ни е едно!
Ще надвием ний даже и лъва!
Бие кобен час, но си правим пас!
Дреме ни на нас, щом косим трева!

Всички съ-видници да се чувстват поздравени!

Добре дошли в заешката дупка!

     (\/)
    (*;*)
@(  .   )
    ^   ^

Снощи Зайо Байо се налюска.
Днеска пие бири на закуска.
А главата го боли
като че ли
я е рисувал Салвадор Дали!

                          Димитър Таралежков

Това моят свиден приятел Митко Таралежков го написа от натура, ей тъй на, докато ми гледаше резила една сутрин. Минути за реклама: Ако ви попадне отнякъде неговият документален филм "Бургас на Таралежков", гледайте го. Също и дипломната му работа "Лешперкомерс" - съвсем пълнометражен и така да се каже игрален. Или, в края на краищата, новия клип на група "Грас", че е най леснодостъпен, въртят го по ММ - парчето хич не го бива, ама клипът е нещо достойно!